Защита на електронната публикация

Продължават да се срещат скептичните погледи, които не могат да се доверят на онлайн пространството като средство за разпространение, още по-малко за защита на техните произведения. Но е факт, че интернет се грижи идеално за съхранението на информация, друг е въпросът колко от нас са склонни да "заобиколят закона".
Разработена е т.нар. DRM (Digital Rights Management) система, която от своя страна предлага на потребителите няколко вида защити на авторското произведение. Разбира се, DRM  се занимава не само с писмени произведение, но и със всеки друг обект на авторското право. Нейна основна и твърдо поддържана цел е недосегаемостта на вашата творба.
И така, има три основни DRM схеми, които се използват днес и те всички произлизат от Adobe, Apple и Marlin Trust Management Organisation (MTMO). Двете програми за разчитане и безопасност на е-книги за PC и Macintosh са Adobe Reader и Microsoft Reader.
Не е изключена и друга програма, различна от тези две. Общо взето всеки е-четец може да бъде със своя DRM схема.
За да стане още по-ясно, нека се запознаем с някои от най-разпространените DRM схеми:

  • Ограничен достъп - директно от издателя книгата или учебникът идват с прикрепен лиценз или парола, които заключват файла и той може да бъде използван само от един източник (е-четец, персонален компютър, лаптоп, iPad). Такива са програмите в повечето е-четци.
  • Защитен с парола - тази не е много ефективна, тъй като съществуват и продължават да излизат програми за "разбиване" на паролата, подобни на PDF Unlocker. 
  • Метод на дигиталния отпечатък - това е технология, която използва особен вид цифрово криптиране. Чрез този метод в цифровото съдържание се вграждат последователни кодови числа или други характеристики, различаващи обекта от подобни на него. По този начин може да се следи пътят на файла. 
  • Цифров подпис като доказателство за собственост също е начин за защита на електронната публикация. 
Съществуват и други подобни техники, който вие може би вече знаете и използвате. Категорично най-ефективна DRM техника се оказва маркирането на произведението с водни знаци (Digital Watermarkering). Това е техника, с която готовият за продажба файл се маркира със специфични знаци (видими и невидими за човешкото око), като напр. производител/издател, автор, номер на поръчката. Този воден знак може да се разчете винаги, дори отпечатан или сканиран. Ако пък файлът бъде качен в интернет за пре-продажба, той може да бъде проследен и да се достигне до неговия собственик, с помощта на вградени метаданни. Това са невидими данни, които също се вграждат във файла и се пренасят заедно с него. Те могат да съдържат име на купувач, номер на кредитна карта, дори, други данни за изданието. Серийният номер също е важен елемент в DRM. Без него не може и съпътства водния знак. Друго предимство на тази технология, освен безотказната защита, е и това, че не е необходимо специално устройство или програма за разчитане на файла - напълно е съвместима в всички четци.
Убедихте ли се, че нещата не са оставени на произвола?

Източници или "откъде можете да прочетете още":